Всеки може да чувства емоциите на другите, да разбира чувствата и
мотивите на поведението им, както и да погледне на света от тяхна гледна
точка.
Как в човека се генерира състрадание и съчувствие до ден
днешен не е ясно. Всички ние сме читатели на мисли. През 1996 г., по
време на изследване на мозъка на макак, изследователи се натъкнали на
странно струпване на клетки в предмоторната кора – област в мозъка,
отговорна за планиране на движенията.
Тези клетки се активирали не
само когато маймуната изпълнявала определени действия, но и когато
наблюдавала действията на другите маймуни и хора.
Тоест реакцията
на клетките била еднаква и в двата случая. Тъй като клетките отразявали
действията на другите, неврофизиолозите ги нарекли огледални неврони.
Експерименти
потвърдили съществуването на огледални неврони и при хората. Тези
клетки отразявали и усещания, както и емоции. Наличието на огледални
неврони при човека предоставя възможност да се поставим на мястото на
друг човек.
При работата на огледалните неврони ние направо се
намираме в разума на другия човек. Смята се, че когато взаимодействаме с
някого, правим повече, отколкото само да наблюдаваме поведението му.
Предполага
се, че ние създаваме в себе си представа за мислите, чувствата и
емоциите на този друг човек, тоест за известен период ние се превръщаме в
него.
Ние споделяме не само действията на другите хора,
субективните им емоции и усещания, но и невронните вериги за активация
на подобни действия, емоции и усещания.
Смята се, че огледалните
неврони не са правилно разпределени и не работят правилно при хора,
които страдат от аутизъм, затова болните не могат да разберат психичното
състояние на други хора.